Васил Николов

Маратонец, хаджия, одитор, пътешественик, изследовател, вдъхновител, масажист, церител...
Участник в проекта «Енциклопедия на надеждата»

      Дипломираният експерт-счетоводител Васил Николов може да бъде поставен в категорията на т.н. широко скроени хора. Роден е през 1951г. в Свищов, като от началото на 1977 година живее в Димитровград. Много са заниманията, на които той е страстно отдаден. Спортист, изследовател, търсач, последовател на Норбеков, Хосе Силва, Дийпак Чопра, Нийл Доналд Уолш (с които е имал лични срещи), масажист, лечител.... Участвал е в десетки класически маратони в страната и на някалко престижни международни маратони. Бягал на 5 континента, в над 50 държави. От 1989 година той държи рекорда в Хасковска област по дълго бягане, поставен на стадион и то през нощта – 107 км.. Интересите му се разпростират от квантова физика и икономически науки до анатомия, източна медицина и езотерика. Въпросите, от които живо се интересува са далеч от материалното и битовизма – историята на развиващата се Вселена, произхода на цивилизацията, появата на човека и смисъла да сме на тази земя. Лекува шипове и други физиологични неразположения с изготвения от него билков препарат „Брей за мазане”, създаден от народния лечител Димо Манолов (бай Димо), ученик на световно известната Джуна).

Васил Николов за себе си и за брея за мазане

      Роден съм през 1951 г. в Свищов. Завършил съм висше образование във ВФСИ “ Д.А.Ценов - Свищов през 1977 г. От 1979 г. се занимавам със счетоводна работа, а от 1992 г. съм дипломиран експерт – счетоводител, регистриран одитор. Още като учeник активно се занимавам със спорт. Участвал съм в републикански първенства и в „Б” група по вдигане на тежести. Многократно съм преплувал река Дунав, а през 2007-а участвах в плувния маратон Галата– Варна. През 1977 година след завършване на висшето си образование заживях в Димитровград. От 1981 г. ставайки заместник главен счетоводител на най-голямото предприятие в Хасковска област стартира сблъсъка ми с една невероятно отговорна и динамична среда. При тази ситуация аз първосигнално започнах “ да изпускам парата “ с джогинг - бягане. От начало с по-малки дистанции, а в последствие логично стигнах и до маратонската дистанция.

      Така от 1987 г. редовно поне два пъти в годината участвам на класически маратони. Стигна се до 19.04.2000 г., когато представих България на един от най – престижните световни маратони – този в Лондон, където бях единствен българин сред над 30 000 състезатели от цял свят. Нещо повече – на крачка бях от придобиване право за участие в “перлата” на световните маратони - в Ню Йорк. Стигнах до значително по – големи дистанции – 60 км. ; 80 км. Та до 107км. – официален рекорд на областта и едно от малкото постижения в страната проведени изцяло на писта на стадион и то през ноща. До сега съм пробягал над 120 000 километра /три пъти обиколката на планетата/. В моите излизания извън страната съм прелетял със самолети поне 180 000 километра и пропътувал с автобуси още поне 70 000 километра. Т.е. сумарно съм обиколил Земята 10 пъти. Посетил съм 55 държави на 5 континента – 43 страни в Европа, а извън Европа – Китай, Индия, Япония, Бразилия, Мексико, Чили, Перу, Аржентина, Тунис, Египет, Израел, Йордания.. Един от малцината съм в България, които са посетили всички 7 нови чудеса на света, а заедно с единственото останало чудо от старите чедеса – Хеопсовата пирамида /включително влизане в Камерата на царя във вътрешността на пирамидата/ съм горд покорител на този своеобразен „голям шлем”. Може би повлияно от спортните ми занимания или от това, че му е дошло времето, нали знаете когато ученика е готов тогава идва и учителя, у мен се изостри един невероятен интерес към познания Още по точно – интерес към медицината, езотериката и психологията.

      Притежавам богата библиотека от над 2500 тома по въпросите на самопознанието, езотерика, психология и пр. и я споделям с над 80 читатели. Именно вродената ми природа на търсач ме отведе до обучението по метода на академик Норбеков. И, разбира се до десетте оздравителни семинари по този метод, които провеждах сам. Участвах и в интензивните международни курсове по класически масаж с 230 часа хорариум медицина, както и в Силва Метода за контрол над стреса и развитие на ума. Бях запленен от философията на този метод. Аз бях един от първите у нас, които имахме невероятния шанс да се докоснем до тази материя чрез най–добрия лектор в света. През 1993 г. завърших BASIC- курс, а през 1994 г. - GRADUATE- курс. Същата година лекторът доведе в страната и се срещнах със самия създател на метода Хосе Силва. С течение на времето навлизах все по-навътре в квантовата физика, квантовото лечение, делта и тета –лечението. Естествено бях запленен от идеите на Дийпак Чопра –лекар занимаващ се успешно с квантовото лечение, съчетал в себе си привидните противоположности на Изтока и Запада, на мистицизма и медийната слава, както достъпният език, на който предава източната мъдрост на хората и ги тласка в търсене на самоусъвършенстване. Естествено всичко това го превърна в един от най-прочутите духовни водачи на нашето време. През 1999 година списание „Тайм” го обяви за една от 100-те най-емблематични фигури на XX век. На 13 май 2014 г. любимият на милиони хора по света автор пристигна у нас за първата си лекция пред българска публика. За голямо щастие, аз успях първи в страната да се снабдя с пропуск за лична среща с него, която се осъществи преди лекцията му в зала 1 на НДК. Междувременно дългогодишното ми занимание с маратонско бягане доведе до мускулни разтежения, чупене на крак, пневмония, контузни и разкъсни рани, ишиас, плексит и какво ли не още. Особено голям проблем бяха болките в дясното ми коляно. Същите станаха непосилни и през януари 2010 година бях принуден да потърся консултация с травматолог. Рентгеновата снимка показа, че имам три шипа, и естествено диагнозата на специалистите не бе обнадеждаваща за мен. Можеше да се окаже причина да оставя любимото ми бягане без време. А след два месеца предстоеше поредния маратон. Естествено, възпитан в спортен дух и самодисциплина, не исках да се предам без бой. Първото, с което се захванах беше да търся с часове в интернет изход за състоянието си. Отговорите, които ми даде мрежата се свеждаха до зашеметяващ брой рецепти, от които просто се чудех дали и откъде да подхвана. Спрях се на комбинацията – боров катран, нишадър и лук.. Наложих коляното си вечерта с тази комбинация. На сутринта обаче бях много неприятно изненадан. Получил бях значително и болезнено изгаряне на кожата. Втората вечер намазах мястото със свинска мас, а на сутринта го третирах с брея за мазане на народния лечител бай Димо.

      Т.е. Брея спаси положението и в комбинация с горните съставки след определено време болките отшумяха. След месец пробягах поредния си маратон без никакви проблеми. Следващият проблемен ошипен участък, който се оказа по-упорит от колената беше този в петите. След години наред страдане, се стигна до там, че преди маратони в продължение на 15-20 дни изобщо не рискувах да бягам, а само да поддържам някаква форма с крос-тренажор. И когато заставах на старта, изобщо нямах представа дали ще мога изобщо да пробягам няколко километра, камо ли целия маратон. При маратона 2009 г. заради проблемите с колената пробягах само 20 км., а по време на маратона през 2012 г. заради адските болки в петите бягах на инжекции и хомеопатични болкоуспокояващи. За още по-упоритите шиповете в петите опитах какво ли не. Кожата на петите е груба, не пропуска реагентите, да не говорим за дебелия поне два пръста слой плът. И тук се намеси провидението... Коментирах проблема си в една дрогерия във Варна. Фармацевтката ми каза, че мъжа й имал много упорити шипове в петите (пътувал с кораб по света – влага, натоварване и т.н.). Някой му казал за билката брей. Направил си спиртен извлек и упорито правил компреси известно време, докато стигнал до състояние да „рита камък назад с пети безпроблемно”. Казах й, че аз съм човека, през чиито ръце е минал най-много брей. Започнах терапия с бай Димовия препарат „брей за мазане”, който аз лично произвеждам. Не само втриване, а обилно намазване и покриване с найлон за цяла нощ, или за няколко часа. И, ей Богу резултатите надхвърлиха и най-оптимистичните ми очаквания. Вече безпроблемно тренирам без страданията, които ме съпътстваха десетилетия.